Българският национален характер за 30 години „нежна революция“

Анотація

Първите стъпки на моите изследвания съвпадат с първите стъпки на демокрацията у нас преди повече от 30 години: на 10 ноември 1989 г. беше пленумът на ЦК на БКП, на който Тодор Живков си подаде оставката. На 17 ноември беше митингът, организиран от политическите и обществените сили към ОФ, а на следващия ден – първият антикомунистически митинг. На 7 декември бе учреден СДС, а три дни по-късно се състоя първата му изява – митингът пред храм-паметника „Св. Александър Невски”.

Проучванията ми се опират на архив, който се трупа и досега още от прохождането на демокрацията у нас. В него влизат над 2000 лозунга само за 1989-1990 г., над 2000 графита, партийни платформи, течения на вестници, списания, бюлетини, серии от интервюта с политически дейци и граждани, скандирания, възгласи, плакати, магнетофонни записи.

Преди и след 10 ноември 1989 г. На една руска фланелка от времето на преустройството е отпечатан един симптоматичен лозунг: „Престройка, а не перекройка”. „Промени, а не премени” или както предупреждава и един наш принос в този дух. Има едно твърдо ядро – и преди и сега. Това са онези черти на характера на българина, които са били и ще бъдат определящи за него и преди и след тази дата. „Преди” смазващият калъп на „единствено правилната” идеология оформяше единствено възможните характери, действаше като мидена черупка, принуждаваща хората да свият индивидуалността си. „След” черупката се отвори и нейното съдържание бе въвлечено във вихрушката на политическите страсти.

Българинът почти заприлича на „рицар без броня”. Само че вместо „традиционните” рицарски добродетели – благородство и храброст, у него се разкриха с пълна сила адаптивност и имитаторство, реализъм и прямота, грубост и простащина, лошотия, злоба и омраза, за изявата на които материалът бе събиран от „обективни” медии, субективни впечатления, автентични записи и лозунги по площадите.