Социально-политические предпосылки установления режима личной власти князя Александра Баттенберга.

  • М. М. Кузьменко

Анотація

В статті розглянуто питання про особливості соціально-політичного розвитку Болгарії в кінці 1870-х – на початку 1880-х pp. Увага автора зосереджена на виявленні та характеристиці передумов встановлення особистої влади князя Олександра Батенберга, аналізові їх витоків та впливу на перебіг болгарської історії в досліджуваний період. У роботі також висвітлюється процес утвердження монархічного режиму, його соціальна опора та чинники, що обумовили його падіння.

Завантаження

##plugins.generic.usageStats.noStats##

Посилання

1 Димитров, И. Князът, конституцията и народът. С., 1972, 223 с.; Гешева, Й. Съюзване и разединяване между умерени либерали и консерватории (1883–1885 г.) – Исторически преглед, 2011, № 3, с. 79–89; Манолова, М. Парламентаризъмт в България (1879–1894). С., 1989, 238 с.; Манолова, М. Създаване на Търновската Конституция. С.,1980, 190 с.; Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 1. ; Рангелов, Б. Политическият национализъм на българското националноосвободително движение през Възраждането ; Николов-Зиков, П. Раждането на българския консерватизъм. С., 2011, 330 с.
2 Гришина, Р. П. Конституционная монархия в Болгарии и ее подданные. – В: Человек на Балканах. Государство и его институты: гримасы политической модернизации (посл. четверть XIX—нач. XX в.) ; Полывянный, Д. Идейное наследие Средневековой Болгарии и формирование государственной идеологии княжества Болгарии (1879–1886). – В: Болгария и Россия: между признательностью и прагматизмом. С., 2008, с. 19–27.
3 Димитров, И. Князът, конституцията и народът. С., 1972, 223 с.
4 Мадиевский, С. А. Различия социальных структур формирующихся буржуазных наций и некоторые отражения их в политических институтах и духовной культуре (на примере Болгарии и Румынии). – В: Балканские страны в новое и новейшее время. Сборник статей. Кишинев, 1977, с. 55–66.
5 Стоукс, Г. Социальные истоки восточноевропейской политики .
6 Ферман за създаване на Българска екзархия . Конституция на Българското княжество .
7 Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България. Съст. В. Николова. С., 1992, 526 с.
8 Освобождение Болгарии от турецкого ига: в 3 томах. Под ред. С. Никитина. Т. 3. М., 1961, с. 573–574.
9 Димитров, И. Князът, конституцията и народът, с. 5–9.
10 Конституция на Българското княжество .
11 Токушев, Д. История на новобългарската държава и право. 1878–1944. С., 2001, с. 101–104.
12 Освобождение Болгарии от турецкого ига: в 3 томах. Под ред. С. Никитина. М., 1961, т. 3, с. 573–574.
13 Рангелов, Б. Политическият национализъм на българското националноосвободително движение през Възраждането .
14 Подр.: Личности от Третото Българско царство. Под ред. Е. Стателовой. С., 2000, 312 с.
15 Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България. Съст. В. Николова, с. 44.
16 Цит. по: Николов-Зиков, П. Раждането на българския консерватизъм. С., 2011, с. 273.
17 Подр.: Личности от Третото Българско царство. Под ред. Е. Стателовой. С., 2000, 312 с.
18 Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България. Съст. В. Николова, с. 17.
19 Эрме, Г. Авторитаризм. – В: Политология: хрестоматия .
20 Гришина, Р. П. Конституционная монархия в Болгарии и ее подданные – В: Человек на Балканах. Государство и его институты: гримас политической модернизации (посл. четверть XIX – нач. XX в.). .
21 Семов, М. Великите Сили и Българската национална драма. С., 1991, с. 126.
22 Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 1. .
23 Стоукс, Г. Социальные истоки восточноевропейской политики .
24 Гришина, Р. П. Конституционная монархия в Болгарии и ее подданные. – В: Человек на Балканах. Государство и его институты: гримас политической модернизации (посл. четверть XIX—нач. XX в.) .
25 Тодев, И. Екзархията – фактическо начало на модерната българска държавност? – В: Държава & Църква – Църква & Держава в Българската история. С., 2006, с. 235.
26 Ферман за създаване на Българска екзархия .
281
27 Гришина, Р. П. Конституционная монархия в Болгарии и ее подданные– В: Человек на Балканах. Государство и его институты: гримас политической модернизации (посл. четверть XIX – нач. XX в.) .
28 Мадиевский, С. А. Различия социальных структур формирующихся буржуазных наций и некоторые отражения их в политических институтах и духовной культуре (на примере Болгарии и Румынии) – В: Балканские страны в новое и новейшее время. Сборник статей, с. 63.
29 История на българския политически живот. Извори. Съст. Д. Дойнов, М. Тодоракова, Р. Кушева. Варна, 2000, с. 637–638.
30 Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 1. .
31 Чорній, В. Історія Болгарії. Львів, 2007, с. 198.
32 Димитров, И. Князът, конституцията и народът, с. 80–90.
33 Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 1. .
34 Блек, С. Установяване на Конституционно управление в България. С., 1996, с. 207–224.
35 Стоянов, З. Превратът .
36 Гешева, Й. Съюзване и разединяване между умерени либерали и консерватории (1883–1885 г.). – Исторически преглед, 2011, № 3, с. 79–82.
37 Димитров, И. Князът, конституцията и народът, с. 143–144.
38 См.: Мишев, Р. Австро-унгарската политика към България при режима на пълномацията (1881–1883 г.). – В: Трудове на Великотърновския университет „Кирил и Методий“. Т. 22, кн. 3: Исторически факультет. – Велико Търново, 1987, с. 71–96.
39 Манолова, М. Парламентаризъмт в България (1879–1894), с. 133–137.
Як цитувати
Кузьменко, М. М. (1). Социально-политические предпосылки установления режима личной власти князя Александра Баттенберга. Дриновський збірник, 6. вилучено із https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/630