Рицарите йоанити и Балканите през XI‒XIII в.

Abstract

След Първия кръстоносен поход и неговите завоевания в Леванта, католическият орден на йоанитите, основан като монашеска благотворителна организация в Йерусалим през XI век, постепенно се военизира и започва да играе все по-важна роля в кръстоносното движение и папската политика на изток. В средата на XII в. орденът установява свои структури в Константинопол, а местният йоанитски предстоятел става посредник в преговорите между папството и ромейския император Мануил I Комнин. Хронистът Гийом от Тир свидетелства, че при т.нар. „Латинско клане“ във византийската столица през април 1182 г. особено тежко пострадва болницата на ордена. След Четвъртия кръстоносен поход йоанитите подкрепят основаната от кръстоносците Латинска империя и се включват в администрирането на нейните територии. Особено значимо е тяхното присъствие в областта Тесалия, където е основана провинция на ордена със столица Фиталея. Съществуват изворови податки, че между 1216 и 1218 г. йоанитите подкрепят кандидатурата на унгарския крал Андраш II за овакантения престол на Латинската империя. Изглежда, че през 1238 г. йоанитите временно застават на страната на коалицията от балкански православни владетели, която воюва срещу латинските императори Жан дьо Бриен и Балдуин II. Малко по-късно, в 1247 г. унгарският крал Бела IV предоставя на ордена владението над областта Северин (Северински Банат). Дарението е свързано с плана на унгарския крал и
йоанитите да покорят съвместно куманските племена, разположени в днешна източна Румъния и по този начин да подпомогнат обсадената от съюзените балкански владетели Латинска империя. Посочените събития не са разгледани и анализирани изчерпателно от съвременната историография, въпреки че представят важни аспекти от взаимоотношенията между латинския свят и балканските православни страни в периода XI‒XIII в.